ТРИТЕ ПРАСЕНЦА

И тази приказка започва с „Имало едно време…“, защото истинските приказки нито си помнят времето, нито пък кой ги е измислил, но въпреки това се разказват и до днес. Те и затова са истински, защото майсторски са измислени. Историята за трите малки прасенца не е по – различна, знае се, че идва някъде от Англия, но откъде се знае – никой не знае. И затова всеки я разказва както си знае.

 И така… имало едно време три прасенца. Те били съвсем, съвсем еднакви и за да се различават носели три различни цветни шапчици. Само че, цветовете не само ги различавали, а започнали и да ги разделят. Две от прасенцата много държали на цветовете си, а третото искало да бъдат приятели… и това можело да продължава вечно.

Но през реката дебнел Вълчо, който за беда бил гладен. И те, малките розови прасенца, вместо да захвърлят шапките и да се обединят в бедата, се разделили, съвсем, ама съвсем завинаги. Защото, право било третото, не шапките били важни, а това което е под тях. И докато то си строяло тухлена къщичка, другите две се забавлявали, затова и къщичките им станали едни такива… „забавни“ – от слама и пръчки. Но като дошъл Вълчо, хич не им било забавно. Захвърлили двете прасенца шапките и хукнали към третото да се спасяват.

И ето, съдбата отново ги събрала заедно, без шапки, без цветове, съвсем, съвсем еднакви.

А какво станало с Вълчо?

Нищо! Или по – скоро, нищо важно. Важното станало при прасенцата, защото разбрали, че няма по – важно от това да са приятели. Което вече било – нещо!